Зелениковският манастир
Сред дълбоките дебри на Троянския балкан, високо над река “Крайовица”, се е сгушил Зелениковският манастир „Свети Йоан Кръстител”, най-трудно достъпният в Стара планина. Макар да не блести с архитектурата на другите манастири, той пленява със своята тайнственост и неповторими изгледи към върховете “Купена” и “Амбарица”.
   Зелениковският манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. За съжаление е опожарен скоро след това. По време на Априлското въстание през 1876 г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914 г. е осветена новата църква. Особен интерес в църквата представлява иконостасът, изработен от майстор Филип Македонеца - представител на Дебърската школа.
    До Зелениковската обител води пътека, която тръгва от чешмата пред ВЕЦ „Черни Осъм”. За около час и десет минути се стига до манастирчето, като се минава през автентичната махала „Глушка”, която е истинско вдъхновение за любителите на фотографията. По-нататък пътеката се вие през дъхава борова гора, планински потоци и поляни, истински съкровища за билкаря. Почти през цялото време в далечината се виждат гордите върхове на Балкана. Спускайки се до манастира, се открива пасторална гледка.

 Манастирският комплекс се състои от черква и няколко жилищни и стопански сгради, като най-старата запазена жилищна сграда е от 1872 г. Черквата е трикорабна, едноапсидна и еднокуполна псевдобазилика, с открит притвор и камбанария над него. Манастирът и до ден днешен не е снабден с ток и вода. Обитава се само от възрастната баба Дана, която повече от 20 години живее в него и го поддържа. Тази колоритна жена е образът на истинската балканджийка. Лишена от удобствата на съвременния живот, тя стоически се справя със суровите условия в планината. Интересни са разказите й за мечки и вълци, с които съжителства на това диво място.


изработка www.pushka.eu